Пак пейзажи…
http://emmanuelcoupe.smugmug.com/

За един статив е важно да е достатъчно лек, с достатъчно малки размери, достатъчно стабилен и достатъчно висок. И да не струва една торба пари.
Задачата изобщо не е лесна .

Преди да започнете с търсенето на статив трябва да сте наясно какво ще правите с него.
Има голяма разлика в това дали ще го ползвате в студио, ще правите леки разходки с него, или ще го разнасяте в планината. В студио спокойно може да минете със стар, дървен статив. Ако правите снимки на максимум километър от колата по-тежък статив няма да ви пречи, но ако смятате да се разхождате с него в планината определено трябва да помислите над факторите тегло и размери.

Обикновено статива се състои от две основни части – крака и глава. Казвам обикновено, понеже голяма част от евтините стативи нямат възможност за подмяна на главата. Съветвам ви да ги избягвате.
Тъй като краката и главата са две отделни части, то следва те да се разгледат отделно. » Прочети цялата публикация…

Това е втората книга на Майкъл Фрийман, която прочитам.
Мислех да напиша подробно ревю за нея, но в последствие се отказах.
Заглавието говори достатъчно.
Подходяща е за начинаещи и средно напреднали фотографи.
В сравнително малък обем(160стр.) e събранa голямо количество разнообразна, добре систематизирана и полезна информация. Препоръчвам я на всеки, за който снимането на пейзажи и диви животни носи истинско удоволствие.
В момента пред мен стои друга книга от поредицата – Черно Бяла Фотография. Купих си я преди 2-3 месеца и започнах да я чета тогава. Така и не ми остана време да я завърша. Първоначалните ми впечатления са много добри. Обещавам в най-скоро време да я довърша и да напиша няколко реда за нея.

Всеки е пътувал с (гр)Адски Транспорт и знае колко неприятно може да е това изживяване. Автобусите са претъпкани, мръсни, шумни. За някои пътници банята е табу, а други не се притесняват да кашлят в лицето ти. За капак на всичко се появява кондукторката, на която трябва да дадеш 60ст. ,a тя на теб – билетче. Лошото е, че контактите ти с тази жена не приключват до тук. Точно тя е черешката на тортата – често те бута, настъпва, кара ти се(явно е нормално в тази обстанока) и т.н.
Днес ми се случи нещо различно. Качих се в полупразен, чист автобус. Изненадата ми дойде, когато до мен се появи кондукторката и ме поздрави за добро утро. След това ми каза „Заповядайте“ и ми подаде билетче. Платих си го, а тя вместо да се забърза към останалите пътници ме погледна и ми пожела приятен ден. Бях толкова учуден, че за малко да забравя да и пожелая същото. Въпросната жена се казва Мария Йосифова и е служител на Транстриумф Холдинг ЕАД.
С този пост искам да и благодаря за отношението и към мен и всички останали пътници в автобуса. Ако всички се държахме така един с друг вероятно ежедневието ни щеше да минава по-леко и да е изпълнено с много по-малко негативизъм.