За един статив е важно да е достатъчно лек, с достатъчно малки размери, достатъчно стабилен и достатъчно висок. И да не струва една торба пари.
Задачата изобщо не е лесна .

Преди да започнете с търсенето на статив трябва да сте наясно какво ще правите с него.
Има голяма разлика в това дали ще го ползвате в студио, ще правите леки разходки с него, или ще го разнасяте в планината. В студио спокойно може да минете със стар, дървен статив. Ако правите снимки на максимум километър от колата по-тежък статив няма да ви пречи, но ако смятате да се разхождате с него в планината определено трябва да помислите над факторите тегло и размери.

Обикновено статива се състои от две основни части - крака и глава. Казвам обикновено, понеже голяма част от евтините стативи нямат възможност за подмяна на главата. Съветвам ви да ги избягвате.
Тъй като краката и главата са две отделни части, то следва те да се разгледат отделно.

Краката могат да бъдат с 2, 3, 4, или 5 секции, като тези с 3 и 4 секции са най-разпространени.
Каква конструкция ще изберете зависи от личните ви предпочитания.
По правило, стабилността на краката е обратнопропорционална на броя секции. Размерът също. Тук си задавате и първия въпрос - 3, или 4 секции на краката. Решението е просто - ако сте склонен да носите по-голям статив, при еднакво тегло, си вземете такъв с 3 секции на краката. Ако може да жертвате малко стабилност и размерите са от съществено значение за вас ще изберете крака с 4 секции.
Има 2 основни механизма за заключване на краката - с малки лостчета(ще използвам името “палци”), или с въртящ се механизъм(всеки производител го нарича по различен начин). Не може да се каже кой е по-удобен. Аз лично предпочитам варианта с палци.
Трябва да обърнете внимание и на “широчината”(обиколката на краката в сгънато състояние) на краката при избора им. Това е размер, който не се споменава никъде, а значението му не е за пренебрегване. Добре е краката в сгънато положение да са възможно най-компактни. Някои модели са с много дебели крака, които не се прибират плътно един до друг, което прави размера им неприемлив(за мен). Тук също ще се наложи да правите компромис между размер и стабилност, тъй като краката с по-голям диаметър по правило са по-стабилни.
Височината на краката също е от първостепенно значение. Говорим за височина със свалена централна колона(ако я има). Безмислено е да я използвате, най-малкото защото ще получите конструкция от тип монопод върху трипод, с което ще жертвате голяма част от стабилността. Централната колона, сама по себе си, представлява мъртво тегло - постоянно сте принудени да я носите без да има реална полза от нея. Добър вариант е да е съставена от 2 части, или да може изцяло да се маха. Аз лично не бих се поколебал да я отрежа. Така се спестяват 100-120гр, които в планината изобщо не са малко. За голяма част от по-скъпите крака се продават къси централни колони, които решават този проблем.
Съществуват и крака без централна колона, както и такива с т.н. leveling механизъм, който ви позволява да настроите положението на централната колона спрямо краката, така че тя да е перпендикулярна на земната повърхност. Няма да се впускам в подробности за последните две разновидности. Ако сте наясно с тях, то определено сте стигнали до момента, в който знаете от какво имате нужда и е безмислено да четете статията по-надолу .
Височината на краката, също както стабилността им, е субективно и твърде индивидуално понятие. При всички случаи, абсолютния минимум, към който трябва да се насочите е 115-120см, като е препоръчително тя да е поне 130-135см. След като добавите 10см височина на главата и още 10 височина на апарата се получава една прилична височина от около 140-155см. Идеалния вариант е ако главата на статива е малко под нивото на брадичката ви(5-6см) при свалена централна колона.
Добре е краката да имат възможност за независимо движение един от друг и няколко фиксирани позиции. Друга важна характеристика на краката е минималната им височина. Голяма част от тях(включително някои качествени) нямат възможност да слизат под 50см, което ви лишава от възможността да използвате ниски гледни точки. Приемлив е варианта, при който минималната височина на краката е от порядъка на 25-30см. Има крака, чиято минимална височина достига до 11-12см.
Обикновено краката идват с гумени накрайници. Плюс е, ако има възможност за смяната им с метални.

Карбон, Дърво, Алуминиеви и Магнезиеви сплави са основните материали, от които се изработват краката за стативи. В отделни случаи се използва титан.
Алуминиевите сплави са най-разпространени. Предлагат много добър компромис между тегло, здравина и цена.
Карбонър е по-лек от алуминия и има по-добри свойства в обирането на вибрации. Недостатък е високата му цена.
Дърво: Използването му в производството на стативи е ограничено, поради високото му тегло. Обирането на вибрации е много добро. Недостатък е нуждата от честа поддръжка.
Магнезиевите сплави се използват все по-рядко в производството на крака за стативи. Причината е в по-високата им цена при сходни, или малко по-добри качества от алуминиевите сплави. Намират широка употреба в производството на глави за стативи.
Съществуват и други материали за изработка на крака, но няма да се спирам на тях.

За един статив е важно да е достатъчно малък и лек и достатъчно стабилен и висок. И да не струва една торба пари.
Да, знам. Това вече го прочетохте. Връщам се на него, за да направя малко обобщение.

Дължината на краката в сгънато състояние варира от 43-45см за крака с височина 115-120см и 4 секции до около 60-65см за крака с височина 130-140см и 3 секции.
Лично за мен, разумният размер е някъде по средата.
Теглото зависи от материалите.
За крака от алуминиеви сплави с височина от 115-120см до 130см варира от 1.2 до 1.6кг. Може да се спестят 80-100гр от премахването на централната колона. Отново – разумния размер е някъде по средата.
За крака от карбон с височина от 115-120см до 140см теглото варира от под килограм до 1.4-1.6кг. Това е идеалният вариант, ако финансите не са проблем.
Крака с горните размери и тегло са подходящи за леки/средно тежки комплекти от техника. Максимумът, който могат да понесат е полупрофесионално тяло заедно с обектив 70-200 за по-малките и до 300/4 за по-големите.
Ако използвате по-големи и тежки обективи ще се наложи да се насочите към по-сериозни стативи.

За финал бих искал да разгледам два статива(крака за стативи) от серията Sherpa на Velbon. Става дума за 600R(A) и 750R(A).

Velbon Sherpa 600R(A) е с 3 секции на краката и тегло около 1450гр. Височината му е 129.3см със спусната централна колона и 159.3 с вдигната. Минималната му височина е 18.3см, а дължината му в сгънато положение е 52.1см. Централната колона се състои от две части, като при желание може да махнете едната. Едиствения му минус е, че краката не се прибират плътно един до друг, което го прави малко по-обемист.В България статива се продава за сумата от 179лв заедно с глава Velbon PH-157Q(теглото и е 570-580гр), която на по-късен етап може да смените с по-лека ябълковидна глава. Така ще спестите около 2500-300гр, което заедно с премахване на централната колона ще смъкне теглото на статива на 1600-1700гр.
Velbon Sherpa 750R(A) е с 4 секции на краката и тегло около 1500-1550гр. Височината му е 118.8см със спусната централна колона и 144.8 с вдигната. Минималната му височина е 16см, а дължината му в сгънато положение е 45.7см. Останалите характеристики са същите като при 600R. Продава се със същата глава(PH-157Q) на цена от 199лв
Не твърдя, че това са възможно най-добрите стативи - вероятно далеч не са, но качествата им са много добри, и се намират лесно на българския пазар.
Сравнявайки ги с други модели не откривам нещо по-добро за моите нужди.

В следващите няколко дни ще продължа темата със статия за главите.