Що се отнася да използването на фотографски произведения, ако те не са създадени в хипотезата на чл.41 ЗАПСП, то важи общото правило на чл.19 от ЗАПСП: авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. В тази категория влиза и публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин. Тук се имат предвид различните видове изложби и експозиции на публични места. Именно публични, защото закачването на снимки в помещения, недостъпни за неограничен кръг лица, не попада в приложното поле на тази хипотеза. Под използване се разбира и разпространение на оригинала или екземпляри от произведението сред неограничен брой лица. Параграф 2, т.4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП, уточнява, че разпространението може да се изрази в продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложение за продажба или даване под наем на оригинали или екземпляри от произведението. Понякога практиката показва, че даден фотограф може да е автор на дадено произведение, но да не може да го използва – авторът може да има негативите, но това не му дава автоматично правото да ги използва, публикува или да ги продава. Например някой може да снима национален паметник, чуждо произведение на науката и културата и да не може да го използва например в календар или за продажба. Подобни правила както вече бе отбелязано се отнасят и до снимането на хора. В тези конкретни случаи се налага за всяко комерсиално използване да се сключва определен авторскоправен договор, с който да се отстъпи ползването на съответните авторски права или пък да се прехвърлят само вещни права – върху самата снимка като вещ.
Комерсиалното използване за търговски цели не е единственият критерии, който да стои в основата на незаконното използване на дадено произведение на фотографията. Дори има случаи, в които даденият автор да се е съгласил да не получава възнаграждение за неговата фотография, например на базата на неговите убеждения, но това не означава, че едно евентуално незаконно разпространение в други хипотези не може да доведе до увреждане на качеството и естетическото послание на оригиналната фотография, което деяние само по себе си представлява нарушение на неговите авторскоправни правомощия.
Свободно използване на фотографски произведения – това може да се случи само при няколко хипотези, подробно описани в ЗАПСП. Първо – могат да бъдат използвани части от публикувани фотографии или неголям брой малки фотографии в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или други вид научно изследване(чл.23, ал.1, т.2 ЗАПСП). Законодателят изрично е предвидил с оглед закрилата правата на втора, такова използване да е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите. Пример за това може да бъде снимка, която е използвана в дисертационен научен труд или монография или пък, когато тя служи за обект, чрез който се илюстрира дадено културно или обществено събитие, научен опит или чиито обект са други произведения на изкуството(снимка на картина на известен художник). Последният пример частично касае хипотезата и на чл.23, ал.1, т.4 от ЗАПСП, в която е отбелязано, че свободното използване на фотография е допустимо, когато тя е предмет на възпроизвеждане по фотографски начин на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъде използвано това произведение от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията. Предвидена е и възможност за възпроизвеждане по репрогафски или друг аналогичен на него начин на части от фотографии от учебни и образователни заведения и тяхното използване с учебна цел – т.е използване на снимки в научни издания, учебници и списания, но в ограничен обем, касаещ целите на образованието(чл.23, ал.1, т.7 ЗАПСП). Сходна уредба е и тази на чл.23, ал.1, т.9 от ЗАПСП, предвиждаща възпроизвеждането на вече публикувани фотографии чрез репрографски начин или пък фотографирането на други произведения(или използване на друг аналогичен на фотографския начин) от обществените библиотеки, документационните центрове, научни институти, при условие, че всичко това се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането. Тук е мястото да спомена и за възможността за свободно копиране за лично ползване на фотографии, което е отразено в чл.25 от ЗАПСП. Безспорно всеки може да изготви копие от вече публикувано фотографско произведение(например в интернет) без заплащане на възнаграждение и без съгласието на автора, но само ако то няма за цел комерсиално използване и разпространение публично, а осъществява рамката на личните нужди – примерно да си направите фотографски постер за украса в къщи(офиса и т.н) или пък например да колекционирате художествени фотографии на известни фотографи.

Ето ви и малко теориика, но върху нея също има авторски права, да не се объркате, че аз мога и да ви осъдя и то реално хаха.

Авторскоправният режим на фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския, е отразен от законодателя в чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП. В контекста на тази императивна норма до доказване на противното за автор на фотографско произведение се смята лицето, което съхранява оригинала на негативите на филма и/или компютърните файлове, отразяващи авторски филмов материал. За да бъде обаче една фотография годен обект на авторското право, тя трябва да има т.нар художествен характер и да спада към т.нар. художествена фотография или да отразява постижения на изкуството, науката и културата. Под понятието „художествен характер” би следвало да се разбира онова естетическо, пространствено, композиционно и стилистично усещане за дадено произведение на фотографията, което по безспорен начин да го класифицира като произведение на изкуството. В тази категория естествено са включени фотографиите, които имат за предмет документални снимки, отразяващи определени исторически и научни факти и събития, фото журналистиката, модната фотография, снимки на архитектурни обекти, касаещи дизайна и други сфери на науката, пейзажни и портретни снимки, имащи художествен характер, фото колажът. За отлика от до тук изброените бих разграничил например една паспортна снимка, която според мен не би могла да бъде обект на авторско право, поради липса на признака „художественост”, но и поради хипотезата на чл.13 от ЗАПСП. Законодателят е възприел схващането, че авторското право върху произведение на фотографията, представляващо, портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението Но тъй като тези произведения обикновено са създадени в хипотезата на договор за поръчка, то въпреки авторството(чл.42, ал.1 от ЗАПСП), предвид факта, че съществува опасност хипотетично да бъдат накърнени правата на заснетия, които са от категорията на абсолютните субективни права, то с оглед разпространението на един такъв портрет, ЗАПСП предвижда за използването на същия да бъде уговорено споразумение или определени условия между автора и фотографирания. По този начин обикновено заснетия получава собствеността върху вещта – фотографията на която е изобразен, а автора запазва неимущественото право да използва въпросното произведение при негови изложби например или да я разпространява по други, уговорени предварително от страните начини. Това е така, освен ако не става въпрос за споменатата вече, „паспортна снимка”, при която клиента винаги получава собствеността на негатива непосредствено след заплащане на възнаграждението за фотографията, т.е според мен хипотезата на чл.13 ЗАПСП не визира този случай, а „художествената фотография” и портрет.