Добър ден, български гражданино…

И аз в стил МартинКарбовски реших да излея купчина гнет над белия лист, току виж сърцето ми олекнало от калта, в която тънем ние и цялата ни майка България…И понеже и времето и то е едно такова, кално и мръсно, мисля че писанието ми напълно ще пасне на времето и мястото на събитията, или по скоро те самите ще създадат „емоционална нагласа за възприемане на предстоящите събития“. А те, събитията, се случват непрекъснато… само че никой не се оглежда да ги види.. или поне почти никой.

Какво се случи днес, 14ти януaри, … или по-скоро какво не се случи. Случи се това, че на младото поколениe, на страдащите и тънещи в мизерия студенти, им писна да им ходят по нервите и решиха да се вдихнат на бунт .. но да не го превръщаме във Великата Френска Революция, обективността изисква да си го кажем направо – мирен протест, срещу корупцията и бедността. Неща, за които всички говорят, които всичкки осъждат, но нищо не става… ето това стана и днес – нищо. Къде беше проблема? В това, че студентите и останалите протестиращи са излязли извън релси и са застрашили общественото (депутатско) спокойствие? В това, че били потрошили някоя друга частна (депутатска) кола? Но нека не задаваме толкова много въпроси, току-виж ни обвинили в клевета и ни лепнали една тлъста глоба от 5800лв.. както на бедния дядо Деньо… Порочен кръг. Опитваш се да разбереш къде е причината за това положение, намираш начин да изразиш негодуваие – протест! Организираш една шепа хора, надяваш се, че и други най-накрая ще се отърсят от вечната максима, че нищо не може да се направи (какво мога да направя аз, сам човек….)… Разпространявате идеята за протеста. Излизате. Протестирате мирно и тихо… но постепенно гнева се надига отвътре, ескалира до крайност и избива срещу полицейския кордон, който е строен на дебели редици отпред, сякаш се транспортира Ханибал Лектър към друг затвор. За какво ни е тази усмирителна риза отпред? За да ни усмири? Или за да ни подтиква към ексцесии и да храни гнева в сърцето на малкия човек, който така или иначе вече едвам стои в своето корито. Разбира се, за второто. За да може когато всичко излезе извън контрол, масата да бъде премахната. А то ще излезе, защото те ще направят така, че да излезе. Не им е нужен такъв проблем, било то и не особено мащабен – 2000 студенти, излезли на студа да си дерат гърлата и да проклинат настоящето и принцовете и принцесите на парламентарните тронове. Има човек – има пробелм, няма човек – няма проблем. Просто и логично. Сталин. Учим се от него.

А те – корупцията и бедността си седели доволно и тихо на своите престоли. Защото така бил устроен егоистичния мозък на българския депутат. Има пари – има всичко, няма пари – няма нищо. Пак смислено и логично. Липсва обаче още нещо – къде ти е човещината, къде е обичта към ближния…. Е как къде?! Тука са, разбира се. Ще дойде Коледа, ще бутнем някой лев за запушване на устата на гладните сираци, някой друга дрънкулка и ще са щастливи. Ще окичим градовете като коледна елха и хората ще се радват, ще си представят, че живеят в един истински европейски град, в който правата им са защитени, че имат свобода да изкажат своето: Аз съм човек, по дяволите!!! Имам право да живея и моят живот има стойност!!! Искам да дишам и да съм сигурен, че моите деца ще имат бъдеще!!!

Искаш ли да излезеш от адската клетка на дветия кръг на ада? Бъди готов… защото и болка ще има, и кръв ще се лее… но досега винаги се е ляла… дори и ти самия да не знаеш… всеки ден, всеки час. Или някой загива по пътищата, или някой го пребиват до смърт на улицата в големия град…или тъмна групировка, или полицай, разпръскващи протест… или някой просто умира от студ и от глад… какво имаш да губиш, народе? Кътай си мъничката кесийка, твоята си… Стой си сам пред телевизора, гледайки новините и цъкайки с език: ех тая държава, ех тая държава… Ние мислим само за себе си. Това съм Аз, на мен трябва да ми е добре, какво ме интересуват другите. И тогава и теб ще те ужилят. Или ще те съкратят, или ще ти спрат безплатните лекарства, или учителите на децата ти ще стачкуват и няма да се провеждат занятия… или ще пребият детето ти, ще го убият на улицата хора, които не могат да бъдат осъдени… и тогава ще плачеш, но ще е късно. Къде си, народе? Не ти ли се къса сърцето?

И както Левски беше казал: спечеля ли, печели цял народ…изгубя ли, губя само себе си…

Него вече го изгубихме. И себе си ли ще изгубим. Народе????

Снимки: Калоян Сомлев ( www.deltanews.bg )

Към тази публикация има 1 коментар.

  1. Gravatar Teodora GERMANY
    15 яну 09
    12:17 AM

    Много добра публикация! Всички трябва да се борим с безразличието – в себе си, в хората около нас. Това е първата стъпка.


Spreadfirefox Affiliate Button

Писането на кирилица е задължително. Коментарите се задържат за одобрение.