Ето го и самият e-mail, изпратен до Етап/Груп:

Здравейте,
преди няколко дни ви изпратих следния мейл, на който все още нямам отговор:

„Здравейте,
казвам се Иван Желев и на 21.12.07г. в 00.45ч. пътувах с ваш автобус от Варна до София.
Преди и по време на пътуването бяха извършени множество нарушения от служителите ви, които бих искал да изложа в клиентско оплакване.
Пазя билетите от пътуването и разполагам със снимков материал за някои от нарушенията.
Учудва ме факта, че клиентско оплакване мога да подам единствено в офиса ви в София.
Учудва ме и факта, че няма електронна поща, за връзка с клиенти.
Бих искал да подам оплакването си в билетния ви център във Варна, или по електронен път и да ми бъде отговорено по установения от закона начин и срок…“

Тук ще се опитам да опиша всички нарушения, извършени от служителите ви…
… На 21.12.07. в 0.30ч бях на гарата и автобус нямаше. В 00.45 ситуацията беше същата. Влязох в билетния център, за да попитам какво става с автобуса и отговорът беше „ще дойде“. Почаках още 5 минути и снимах часовника, който е в билетния ви център. Едва тогава жената звънна по телефона, за да разбере защо няма автобус. Тогава научих, че маршрута на автобуса е Добрич-Варна-…-София. Закъснението беше 13 минути и не бих му обърнал внимание, ако не бяха минусовите температури и безхаберието на вашата служителка. Можеше поне да каже на чакащите да влязат вътре, за да не стоят на студа.
След като се качих в автобуса се оказа, че на моето място е седнал човек – и си беше на мястото. Не знам как е възможно да продавате едно място на двама души – 8мо. Явно координация между офисите ви няма. Разбира се, снимах и двата билета, за да имам доказателство. Седнах на 3то място и преглътнах всичко.
След като шофьора се качи ми каза да се преместя на 15то място и дори предложи да ми поправи билета. Отказах.
На облегалката на 12то място имаше залепена дъвка, която никой не бе сметнал за нужно да отстрани. Съдейки по твърдостта и явно беше там от доста време. Вероятно все още е там. Няма да е зле да почиствате автобусите си по-често и по-качествено.
В продължение на 25-30 минути шофьора ви говореше по мобилния си без handsfree. В случая си плащам и държа да пътувам по безопасен и удобен начин – не с шофьор, който си позволява да потъпква закона и правата ми.
Тук е момента да отбележа, че разговорите в автобусите ви са забранени.
В Шумен се качи ученичка, на която и звънна телефона – вероятно майка и, за да провери дали е добре – все пак беше 2ч. през нощта. Стюардесата веднага и направи забележка да не говори, понеже било забранено. Момичето набързо каза, че се е качило и затвори телефона. Как става така, че на шофьора ви е позволено да говори, а на пътниците не?
В Шумен се качи и човек, който имаше билет за 15то място – интересно защо шофьора ви си позволяваше да ми го предлага, че и да ми поправя билета. За късмет 8мо се освободи и седнах там.
От Варна до Шумен персонала ви водеше разговор на много висок тон. Изглежда не се интересуваха от факта, че хората се опитват да поспят.
Стюардесата ви си позволи да пуши в автобуса на 2 пъти – малко преди Търново и малко преди София.
Шофьора ви караше безобразно и често в насрещното. На първия ляв завой след Шумен в посока Търговище кръстовището е Т-образно и се разделя на три ленти, ограничени от островчета помежду си. Шофьора ви не сметна за необходимо да спазва закона и навлезе в насрещното, което е НЕДОПУСТИМО при еднопосочно движение.

Още веднъж ви напомням, че билетът и снимковият материал са налични.
Очаквам да ми бъде отговорено в най-кратък срок и въпросните служители да бъдат наказани…

Първите 3-4 километра от черния път са проходими с лек автомобил. След това ще имате нужда от нещо по-сериозно. По пътя срещнахме PolarBear от ФотоФорум заедно със съпругата му. От тях научихме за тракийското оброчище Индипасха. Така заедно тръгнахме към него. Според картата се стига за около 40 мин. по широк горски път, но според мен не са нужни повече от 20-25мин. Индипасха се намира на около 50м вляво от пътеката, в един дол. Аз естествено започнах да правя снимки в гората и с приятелката ми изостанахме от групата. След това тръгнахме нагоре, но явно сме изпуснали отбивката и се лутахме известно време в гората докато намерим въпросното място.

Оттам се върнахме по пътя обратно и се отправихме в посока с. Граматиково. След Граматиково отбихме няляво и стигнахме до с. Визица. Там разгледахме църквата и изчакахме залеза. Селото се намира на хълм и от него се разкрива невероятна гледка. След залеза се отправихме към с. Българи, където пренощувахме.

На сутринта разгледахме селото и църквата. Там ни казаха задължително да посетим църквата в с. Кости. Тя не работи постоянно и трябва да издирите жените, които отговарят за нея, за да ви отворят. Определено си струва усилията. За съжаление снимането вътре е забранено. От Кости се отправихме към Созопол. Разгледахме стария град и тръгнахме към Музея на Солта в Поморие. Там прекарахме около час. Изгледахме един късометражен филм за солниците, поснимахме, и поехме обратно към Варна.

Като цяло мога да кажа, че съм очарован от Странджа. Предстои ми подробно запознаване с Пътеводителя и Картата и наесен пак съм там